Аз съм извънземен. По всяка вероятност съм и безсмъртен но не съм сигурен, само предполагам. Основание за това ми дава едно коледно напиване, но в крайна сметка това е друга история.
Като споменах думата история се сетих че завърших такава специалност но не можах да разбера точно каква. Моите преподаватели също. Това разбира се не ми създаваше проблем с личното себеопределяне като „историк на нещо” завършил с успех 55 по шейсеттобалната система за оценявана при университета „Пчеларника” на планетата Пу.
Със сигурност се знаеше че Пчеларникът не беше Алма матер на университетите в моята галактика, но според едни проучвания на известният социолог Публик ил Непублик можеше спокойно да се твърди, че точно той е Алма фадър. За жалост на своят автор това изследване не можа да се порадва на по-широка публика. Три минути преди да натисне бутонът за потвърждаване на публикацията в известно научно списание, Публик се прехласна по една късокосместа хлебарка с добре закръглени форми на крилата която кротко похапваше от тридневната му баничка със спанак. Истински шок, не очакваше че след като в продължение на толкова години ергенски живот отдаден на науката ще се предаде на една хлебарка. Много скоро близката баничарница прерасна в хипермаркет, предназначен да изхранва многобройното семейство Непубликови защото хлебарката си докара всички роднини дори и тези от съседният вход, а Публик заслепен от любов правеше и невъзможното да угоди на всички тях само и само заради нея.
А изследването щеше да остане абсолютно неизвестно никому ако вечерта преди да се запознае с хлебарката не го беше споделил със един клошар пред входа на блока с който обичаше да удря по една две бухалки тревичка, просто така от благородство, и една програма която се беше прикрила в неговият хард като инсталационен файл на антивирусна защита.
Тази програма беше грешка. Грешка на един некадърен програмист от М-софт на който даваха задачи от рода на „ Иди за кафе”, „Купи понички” или „Само стой в ъгъла и не ми се пречкай”. Един ден преди пускането на новият продукт на фирмата, „Калкулатор за измерване на деклотета” с кодово име КИД, програмистът реши да си отмъсти за пренебрежителното отношение на шефът му към себе си. Докато се правеше че играе Донка, най-разпространената игра във вселената известна още като Пенка, Станка и други имена които завършват на „ка”, програмистът влезе в проекта, разбърка няколко единици и нули в бинарният код на програмата и натисна ENTER. Разкри се толкова широка усмивка на лицето му, че в този момент ако го беше погледнал които и да е ниско квалифициран зъболекар щеше да разбере че мостът му на пети и седми долу в ляво е за смяна. Бавно усмивката се смали, лицето му отново придоби ядосаният вид от преди малко. Това беше малко, недостатъчно за всичкото пренебрежение около него, отмъщението трябваше да е жестоко. Помисли за момент и с едно много плавно движение натисна DELETE. Естествено само след два дена фирмата обяви фалит, което пък отвори свободна ниша на пазара за калкулатори.
Следващите 12 години всичките приятели на Публик се опитваха да го убедят че е направил грешка, че това не е неговият живот но опитите им оставаха неуспешни. Чак когато събраха пари за да могат да наемат скъпоструващите специалисти от отдела „ За борба с порока” и няколко водещи психотерапевта, клетият учен прогледна истината; Тя била богомолка която се преструвала на хлебарка за да може да се котира по-добре на пазара за магистрална любов. О ужас.
Времето минава, а то лекува всичко. След няколко години Публик ил Непублик реши отново да се захване с наука. За негово съжаление когато седна пред компютърът установи че той не може да се стартира. Разбира се навсякъде в галактиката независимо от това дали един уред работи ли или не работи се разваля две седмици и три часа след като му изтече гаранцията. Този период не е съвсем точен навсякъде защото се получава известно отклонение заради часовата разлика при отделните планети, например на планетата Брюк където един ден беше от 117 часа и 70 минути всичко се разваляше по-рано, но големите производители, без да роптаят заменяха всичко което се повреди. Не толкова с рекламна цел, колкото да угодят на „Комисията за защита на потребителите”
Публик така и не можа да се сети върху какво изследване беше работил за последно. Няма значение. След всичко което му се беше случило последните години вече имаше идея за нещо много голямо, нещо грандиозно, нещо с което всеки се занимаваше но и никой не бе успял да го проучи. Отиде в близкия супермаркет който вече бе се превърнал в хипермаркет и като проведе кратък пазърлък за срока на гаранцията си купи нов компютър. Веднага след като инсталира „Урод 2003” разкърши пръстите и написа на заглавната страница:
Има ли Го, или Го няма? И ако Го има, то тогава къде Е?
30.01.2008 14:55
30.01.2008 14:56
08.03.2008 01:36
